8:30. 
 Навън валеше.Тя отново бе забравила чадъра си.Знаеше, че даждът ще развали косата ӣ, но това ӣ харесваше.
 Най накрая стигна до спирката имаше две минути до идването на автобуса.Чакането я убиваше.За нея това беше губене на време.
 Когато най после автобусът дойде, тя се качи.Имаше само едно свободно място.Нямаше стари хора на около така че седна, а там беше той.Точно така.Момчето с черните дънки.Беше сложил слушалките си, напълно абстрахиран от света, но за миг усети нейния парфюм.Такъв аромат не бе усещал досега.Арамотът, който щеше да промени целия му живот.Повдигна глава и в този момент погледите им се засякоха.
  Дали заради времето, или заради увеличаването на пулсовте им нещо в тях кипеше.Нещо нечувано досега.Нещо ИСТИНСКО...