Разочарованието.Малко или много в различни ситуации всички ние оставаме разочаровани.Но дали разочарованието е контролирано от нас или то само ни намира.
 
Още от детските си години се разочароваме.Естествено за глупости от рода на, че родителите ни не са ни купили играчката, за която сме си мечтали или нещо подобно.Следва училището.Всички ние,които сме ученици знаем,че някой учители си имат любимци, както и че има учители, които винаги приемат професията си за наказие и ние учениците сме потърпешите от тази ситуацуя.А, да учители, които винаги критикуват.ВИНАГИ.ВСИЧКО.Ти може да си отделил цялото си време за въпросното нещо домашно, учене на урок или презентация,но не винаги ще има пропуски.Защо винаги трябва да усложняват всичко?Естествено такъв тип хора има навсякъде.Но ние ли сме виновни за това че животът ги е прецакъл.Хайде да прецакаме този и на останалите.Колко хубаво.

А след това се задават въпросите какво им става на новите поколения.Ами, няма да има промяна докато има учители които да ни рушат мотивацията и да ни карат да се чувстваме по-ниско и от тревата.Не е правилно да слагат всички под общ знаменател ако на някой не му се отдава математиката,то това не означава че той не разбира от нищо и е глупав.Докато учителите не се научат да бъдат тактични и да могат да мотивират учениците си, то не очаквайте промяна и в поколението.